Споделена съдба
Минават си годините, редят се
зърна от кехлибар като слънца.
Едно до друго, палещи пожари
в живот наречен с радост и тъга.
Но има ли кому да се облегнеш,
и пътят си да крачиш не сама,
умората без болка ще надмогнеш.
Душите в споделена са съдба.
И нищо, че навън вилнеят хали,
вали порой или е жежки пек,
за двама ви са клетвите бокали-
любов що леят, щастие, късмет.
Бъдете! Та дори след сто години
над вас да грее брачната дъга.
Творете добрини, бъдете здрави!
Приятел да съм ваш, Благодаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Чудничко
