17 sept 2009, 11:21

Споделено 

  Poesía » Filosófica
604 0 5

   На негово височество - Барона


Когато светът се проваля
и сякаш на косъм виси,
поредният зъб се разваля
и скубеш от болка коси,
тогава си спомняш навярно,
че този животец е миг
и Тя те преследва коварно,
и ужас е първият вик,
тогава ръмжи самотата
и спомняш си тази повеля,
че, несподелена, душата
напразно споделя постеля.

© Тет Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??