Sep 17, 2009, 11:21 AM

Споделено 

  Poetry » Phylosophy
527 0 5

   На негово височество - Барона


Когато светът се проваля
и сякаш на косъм виси,
поредният зъб се разваля
и скубеш от болка коси,
тогава си спомняш навярно,
че този животец е миг
и Тя те преследва коварно,
и ужас е първият вик,
тогава ръмжи самотата
и спомняш си тази повеля,
че, несподелена, душата
напразно споделя постеля.

© Тет All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??