На негово височество - Барона
Когато светът се проваля
и сякаш на косъм виси,
поредният зъб се разваля
и скубеш от болка коси,
тогава си спомняш навярно,
че този животец е миг
и Тя те преследва коварно,
и ужас е първият вик,
тогава ръмжи самотата
и спомняш си тази повеля,
че, несподелена, душата
напразно споделя постеля.
© Тет All rights reserved.