SoniaGeorgieva (Соня Георгиева)
16 32
23 abr 2014, 20:45

Споделено 

  Poesía
460 0 6

Прибирам си небето и мълча.
Споделянето трябва да е нужда.
Няма ниски небеса.
Има само много близки.
Педя и половина над света
мога да приема всичко:
 криволичещия път, излишността,
всичките човешки грешки.
В няколко съзвездия тишина,
в пълната луна отсреща,
мога да захвърля гордостта,
да направя първите си крачки…
Ако дъжд целуне някога дъга
ще се влюби в светлината.
Няма неизплакана сълза,
нито пътищата след дъжда са леки.
Мога споделено да мълча.
Да поплача с тебе вечер.
Любовта е вечна, след това
има дъжд, дъга и две пътеки…

© Соня Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??