SoniaGeorgieva (Соня Георгиева)
16 32
23.04.2014 г., 20:45 ч.

Споделено 

  Поезия
459 0 6

Прибирам си небето и мълча.
Споделянето трябва да е нужда.
Няма ниски небеса.
Има само много близки.
Педя и половина над света
мога да приема всичко:
 криволичещия път, излишността,
всичките човешки грешки.
В няколко съзвездия тишина,
в пълната луна отсреща,
мога да захвърля гордостта,
да направя първите си крачки…
Ако дъжд целуне някога дъга
ще се влюби в светлината.
Няма неизплакана сълза,
нито пътищата след дъжда са леки.
Мога споделено да мълча.
Да поплача с тебе вечер.
Любовта е вечна, след това
има дъжд, дъга и две пътеки…

© Соня Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??