Споделено
Прибирам си небето и мълча.
Споделянето трябва да е нужда.
Няма ниски небеса.
Има само много близки.
Педя и половина над света
мога да приема всичко:
криволичещия път, излишността,
всичките човешки грешки.
В няколко съзвездия тишина,
в пълната луна отсреща,
мога да захвърля гордостта,
да направя първите си крачки…
Ако дъжд целуне някога дъга
ще се влюби в светлината.
Няма неизплакана сълза,
нито пътищата след дъжда са леки.
Мога споделено да мълча.
Да поплача с тебе вечер.
Любовта е вечна, след това
има дъжд, дъга и две пътеки…
© Соня Георгиева All rights reserved.
