SoniaGeorgieva (Соня Георгиева)
16 32
Apr 23, 2014, 8:45 PM

Споделено 

  Poetry
461 0 6

Прибирам си небето и мълча.
Споделянето трябва да е нужда.
Няма ниски небеса.
Има само много близки.
Педя и половина над света
мога да приема всичко:
 криволичещия път, излишността,
всичките човешки грешки.
В няколко съзвездия тишина,
в пълната луна отсреща,
мога да захвърля гордостта,
да направя първите си крачки…
Ако дъжд целуне някога дъга
ще се влюби в светлината.
Няма неизплакана сълза,
нито пътищата след дъжда са леки.
Мога споделено да мълча.
Да поплача с тебе вечер.
Любовта е вечна, след това
има дъжд, дъга и две пътеки…

© Соня Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??