26 jun 2006, 10:12

Споделено

1.8K 0 9


Целувките ти ме смутиха неочаквано,
отпуснах тялото си отмаляло,
отнесох се далече в необятното
и времето за мене беше спряло.
Съвсем невинно се поддадох
на тръпката, обзела ме внезапно,
усетих сетивата си заспали
да се пробуждат и владеят тялото ми.
Нима забравила бях, че жена съм,
че мога да обичам, да целувам,
че в мен бушуват скрити страсти,
които могат да те развълнуват?
С немирните си пръсти ме влудяваш
полека плъзгайки ги по лицето ми.
Така отдавна го очаквах...
почти не вярвах, че реално е.
И чувствах се неопитна и млада,
вълнувах се като на първа среща.
Благодаря.
За мене беше важно.
А ти... а ти чудесен беше!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...