26 июн. 2006 г., 10:12

Споделено

1.8K 0 9


Целувките ти ме смутиха неочаквано,
отпуснах тялото си отмаляло,
отнесох се далече в необятното
и времето за мене беше спряло.
Съвсем невинно се поддадох
на тръпката, обзела ме внезапно,
усетих сетивата си заспали
да се пробуждат и владеят тялото ми.
Нима забравила бях, че жена съм,
че мога да обичам, да целувам,
че в мен бушуват скрити страсти,
които могат да те развълнуват?
С немирните си пръсти ме влудяваш
полека плъзгайки ги по лицето ми.
Така отдавна го очаквах...
почти не вярвах, че реално е.
И чувствах се неопитна и млада,
вълнувах се като на първа среща.
Благодаря.
За мене беше важно.
А ти... а ти чудесен беше!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...