3 ene 2017, 21:12

Споделено 

  Poesía » De amor
332 3 8

Китара, галена от мъжки две ръце,
въздъхва срамежливо и запява,
изтръгваш с нежност нейното сърце,
а тя, от палещите ласки прималява.

 

Ръце на мъж, а вещо галят струни,
и силни са, но знаят да разтапят,
от трепета им вихрят се фъртуни,
извират страстно, после се потапят.

 

Потапят се във чуден свят, омаен,
потапям се и аз, плачлива есен,
ти галиш мен, изгарям в миг нетраен,
вградена в споделената ни песен.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??