3 янв. 2017 г., 21:12

Споделено

512 3 8

Китара, галена от мъжки две ръце,
въздъхва срамежливо и запява,
изтръгваш с нежност нейното сърце,
а тя, от палещите ласки прималява.

 

Ръце на мъж, а вещо галят струни,
и силни са, но знаят да разтапят,
от трепета им вихрят се фъртуни,
извират страстно, после се потапят.

 

Потапят се във чуден свят, омаен,
потапям се и аз, плачлива есен,
ти галиш мен, изгарям в миг нетраен,
вградена в споделената ни песен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...