3 янв. 2017 г., 21:12

Споделено

515 3 8

Китара, галена от мъжки две ръце,
въздъхва срамежливо и запява,
изтръгваш с нежност нейното сърце,
а тя, от палещите ласки прималява.

 

Ръце на мъж, а вещо галят струни,
и силни са, но знаят да разтапят,
от трепета им вихрят се фъртуни,
извират страстно, после се потапят.

 

Потапят се във чуден свят, омаен,
потапям се и аз, плачлива есен,
ти галиш мен, изгарям в миг нетраен,
вградена в споделената ни песен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...