Китара, галена от мъжки две ръце,
въздъхва срамежливо и запява,
изтръгваш с нежност нейното сърце,
а тя, от палещите ласки прималява.
Ръце на мъж, а вещо галят струни,
и силни са, но знаят да разтапят,
от трепета им вихрят се фъртуни,
извират страстно, после се потапят.
Потапят се във чуден свят, омаен,
потапям се и аз, плачлива есен,
ти галиш мен, изгарям в миг нетраен,
вградена в споделената ни песен.