3 jun 2017, 12:14

Споделено 

  Poesía » De amor
742 3 5

Китара, галена от мъжки две ръце,
въздъхва срамежливо и запява,
изтръгваш с нежност, нейното сърце,
а тя, от палещите  ласки прималява.

Ръце на мъж, как вещо галят струни,
и силни са, но знаят да разтапят,
от трепета им,  вихрят се фъртуни,
извират страстно, после се потапят.

Потапят се във чуден свят, омаен,
потапям се и аз – плачлива есен,
ти галиш мен,  изгарям в миг нетраен,
вградена в споделената ни песен.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??