Споделено
Китара, галена от мъжки две ръце,
въздъхва срамежливо и запява,
изтръгваш с нежност, нейното сърце,
а тя, от палещите ласки прималява.
Ръце на мъж, как вещо галят струни,
и силни са, но знаят да разтапят,
от трепета им, вихрят се фъртуни,
извират страстно, после се потапят.
Потапят се във чуден свят, омаен,
потапям се и аз – плачлива есен,
ти галиш мен, изгарям в миг нетраен,
вградена в споделената ни песен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Неземна Todos los derechos reservados
