Споделено
Китара, галена от мъжки две ръце,
въздъхва срамежливо и запява,
изтръгваш с нежност, нейното сърце,
а тя, от палещите ласки прималява.
Ръце на мъж, как вещо галят струни,
и силни са, но знаят да разтапят,
от трепета им, вихрят се фъртуни,
извират страстно, после се потапят.
Потапят се във чуден свят, омаен,
потапям се и аз – плачлива есен,
ти галиш мен, изгарям в миг нетраен,
вградена в споделената ни песен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неземна Все права защищены
