Споделено
Китара, галена от мъжки две ръце,
въздъхва срамежливо и запява,
изтръгваш с нежност, нейното сърце,
а тя, от палещите ласки прималява.
Ръце на мъж, как вещо галят струни,
и силни са, но знаят да разтапят,
от трепета им, вихрят се фъртуни,
извират страстно, после се потапят.
Потапят се във чуден свят, омаен,
потапям се и аз – плачлива есен,
ти галиш мен, изгарям в миг нетраен,
вградена в споделената ни песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
