2 jun 2022, 21:47

Споделено

  Poesía » Otra
695 0 0

Ето, че дойдох да вдишам прилива ти пак, море!

Не ме посрещай  тъй сърдито! Не се цели  със пръски в лицето ми открито.

.Заслужих си да  ме наказваш за  празнотата в твойте дни.

Но ти не знаеш,че роднини подменяха живота ми, крадяха  къс по къс от него. Не зная за какво е тая мъст. Боли, така боли... Сега съм без мечти...

Една любов към тебе ми остана, макар че тя е белег стар от рана.

Но пак съм тук да благославям  неродените вълни .

Полегнала на пясъка да чуя пролетния пулс в недрата ти. Натиснала на звукозапис клавишите в духа си, аз шепота  на бялата ти пяна ще претворя. Ще уловя на  гларусите крясъка, на рибите опашки  плясъка. Нюансите в изконния ти поход ще усетя.

Съзнанието ми да се люлее сред  безбрежие открито като  разбито корабно корито.  

Сега през пролетните утрини  знам как във просъница снага разливаш А аз те милвам със любовни пръсти и благославяйки те кръстя, а ти със мен се сливаш...

Вълните  ме целуват  и  си тръгват.А слънчеви лъчи изригват в синьо-зелените ти ириси. Върху безбройните ти  люлки се люлеят.

Мой аквамаринен камък, не можеш да живееш без вълни. Всяка вълна за тебе е  море. Вулкан от чувства изригващ и пътуващ към брега. Морето става на вълни, вълните на море Те разделени дори не струват  грош, ала играта продължава вечно. Перпетуум мобиле творено за разкош в безкрайна синева на лота. А ние с теб сме Вечността, море, градена от  вълните на живота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...