Jun 2, 2022, 9:47 PM

Споделено

  Poetry » Other
690 0 0

Ето, че дойдох да вдишам прилива ти пак, море!

Не ме посрещай  тъй сърдито! Не се цели  със пръски в лицето ми открито.

.Заслужих си да  ме наказваш за  празнотата в твойте дни.

Но ти не знаеш,че роднини подменяха живота ми, крадяха  къс по къс от него. Не зная за какво е тая мъст. Боли, така боли... Сега съм без мечти...

Една любов към тебе ми остана, макар че тя е белег стар от рана.

Но пак съм тук да благославям  неродените вълни .

Полегнала на пясъка да чуя пролетния пулс в недрата ти. Натиснала на звукозапис клавишите в духа си, аз шепота  на бялата ти пяна ще претворя. Ще уловя на  гларусите крясъка, на рибите опашки  плясъка. Нюансите в изконния ти поход ще усетя.

Съзнанието ми да се люлее сред  безбрежие открито като  разбито корабно корито.  

Сега през пролетните утрини  знам как във просъница снага разливаш А аз те милвам със любовни пръсти и благославяйки те кръстя, а ти със мен се сливаш...

Вълните  ме целуват  и  си тръгват.А слънчеви лъчи изригват в синьо-зелените ти ириси. Върху безбройните ти  люлки се люлеят.

Мой аквамаринен камък, не можеш да живееш без вълни. Всяка вълна за тебе е  море. Вулкан от чувства изригващ и пътуващ към брега. Морето става на вълни, вълните на море Те разделени дори не струват  грош, ала играта продължава вечно. Перпетуум мобиле творено за разкош в безкрайна синева на лота. А ние с теб сме Вечността, море, градена от  вълните на живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...