Споделено между жени
Колко е хубав! И как му отива любов!
Как се прелива в очите зелени, гората.
Там сред поляна от нежност и трепетен зов
стадо сърнички пощипват трева от ръката му.
Колко е хубав! И как му отива небе.
Залез Монмартарски пада в къдриците, стъмен.
Светят ръцете му, щом изрисуват сърце.
Колко е хубав! Дори в отмъстително тъмно
пак е добър. Пак ухае на шепа звезди.
Мислите пърхат край рамо. От вятър по-чисти.
Там го открих, във скалата, де драконът спи.
И свободата му вкусвам на глътки сребристи.
Колко е хубав! И как му отива сълза!
Бавно се спуска в снега и троши ледовете.
Времето в мен помни не една красота,
ала пред тази замлъкват очите. И двете.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Младенова Todos los derechos reservados
