rosy88 (Росица Младенова)
56 179
5.05.2016 г., 7:49 ч.  

Споделено между жени 

  Поезия » Любовна
1338 4 8

Колко е хубав! И как му отива любов!
Как се прелива в очите зелени, гората.
Там сред поляна от нежност и трепетен зов
стадо сърнички пощипват трева от ръката му.

Колко е хубав! И как му отива небе.
Залез Монмартарски пада в къдриците, стъмен.
Светят ръцете му, щом изрисуват сърце.
Колко е хубав! Дори в отмъстително тъмно

пак е добър. Пак ухае на шепа звезди.
Мислите пърхат край рамо. От вятър по-чисти.
Там го открих, във скалата, де драконът спи.
И свободата му вкусвам на глътки сребристи.

Колко е хубав! И как му отива сълза!
Бавно се спуска в снега и троши ледовете.
Времето в мен помни не една красота,
ала пред тази замлъкват очите. И двете.

© Росица Младенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??