Живее вълната мига си един
и повече тя не повтаря.
Всяка една след нея шуми,
стигайки бряг във сетният миг.
Гали очите, гали слуха
с тази въздишка последна,
няма начин те да я спрат
в път устремена към своя си бряг.
*
* *
Ласка човешка със морския бриз замени,
нежно те гали и милва от ранни зори!
Вечер за ласката нежна ти помисли,
споменът ярък отново върни!
август 2010 г.
© Инци Todos los derechos reservados