Споделено с морето
Живее вълната мига си един
и повече тя не повтаря.
Всяка една след нея шуми,
стигайки бряг във сетният миг.
Гали очите, гали слуха
с тази въздишка последна,
няма начин те да я спрат
в път устремена към своя си бряг.
*
* *
Ласка човешка със морския бриз замени,
нежно те гали и милва от ранни зори!
Вечер за ласката нежна ти помисли,
споменът ярък отново върни!
август 2010 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инци Всички права запазени
