Jun 9, 2013, 5:14 PM

Споделено с морето 

  Poetry » Phylosophy
844 0 0
Живее вълната мига си един
и повече тя не повтаря.
Всяка една след нея шуми,
стигайки бряг във сетният миг.
Гали очите, гали слуха
с тази въздишка последна,
няма начин те да я спрат
в път устремена към своя си бряг.
*
* *
Ласка човешка със морския бриз замени,
нежно те гали и милва от ранни зори! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инци All rights reserved.

Random works
: ??:??