Jun 9, 2013, 5:14 PM

Споделено с морето 

  Poetry » Phylosophy
751 0 0

Живее вълната мига си един

и повече тя не повтаря.

Всяка една след нея шуми,

стигайки бряг във сетният миг.

 

Гали очите, гали слуха

с тази въздишка последна,

няма начин те да я спрат

в път устремена към своя си бряг.

 

                           *

                         *  *

 

Ласка човешка със морския бриз замени,

нежно те гали и милва от ранни зори!

Вечер за ласката нежна ти помисли,

споменът ярък отново върни!

 

 

август 2010 г.

 

© Инци All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??