Живее вълната мига си един
и повече тя не повтаря.
Всяка една след нея шуми,
стигайки бряг във сетният миг.
Гали очите, гали слуха
с тази въздишка последна,
няма начин те да я спрат
в път устремена към своя си бряг.
*
* *
Ласка човешка със морския бриз замени,
нежно те гали и милва от ранни зори!
Вечер за ласката нежна ти помисли,
споменът ярък отново върни!
август 2010 г.
© Инци All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
