19 jun 2020, 20:46

Споделям... самота

1K 0 3

Споделям…

   Тъга и болка

Споделям…

   Насъбрана самота

Ела със мене там

   Но не искам да ти я причиня

      И не ще те занимавам

      Със моите спомени

      И рани,

      Във моя мрак -

   Достатъчно са ми само на мен

 

Но в твоите ще дойда

   Не ще обикна повече

      Но нужно ли ще е това?

         И все пак,

         Ще се опитам да вникна там

         И да те утеша

      И ще бъда винаги със теб докрай

         Но само

            Подай ми твоята ръка

            За да не бъда напълно сам.

         Защото навярно

            Само аз ще мога да те разбера

            Докато плачеш тихо нощем

               Понеже по същия начин и пак така

               Със същата горест, болка и тъга

               Е плакала до днес

                  И моята душа.

 

Да...

   Не ще мога да обикна повече

      Но ръката ти

      Докрай

         Ще я държа

      И ще останем

         Там

      Всеки в свойта сянка

         Или мрак

            И в свойта самота

            И болка

         Там

         На последния камък на брега

            Разбивани със всяка

            Безсърдечна ледена вълна

 

…Просто ела,

   Защото

      Имаме да си споделяме

         Без глас

            Много самота

 

03.12.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© М В Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Самотата не се споделя, тя не събира, а разделя😎
  • Хареса ми , но..."Не ще мога да обикна повече" го казваш не ти,а разумът, но понякога разумът греши, а и не се обиква с него.
  • Силата на думите!!! Поздравления!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...