Споделям... самота
Споделям…
Тъга и болка
Споделям…
Насъбрана самота
Ела със мене там
Но не искам да ти я причиня
И не ще те занимавам
Със моите спомени
И рани,
Във моя мрак -
Достатъчно са ми само на мен
Но в твоите ще дойда
Не ще обикна повече
Но нужно ли ще е това?
И все пак,
Ще се опитам да вникна там
И да те утеша
И ще бъда винаги със теб докрай
Но само
Подай ми твоята ръка
За да не бъда напълно сам.
Защото навярно
Само аз ще мога да те разбера
Докато плачеш тихо нощем
Понеже по същия начин и пак така
Със същата горест, болка и тъга
Е плакала до днес
И моята душа.
Да...
Не ще мога да обикна повече
Но ръката ти
Докрай
Ще я държа
И ще останем
Там
Всеки в свойта сянка
Или мрак
И в свойта самота
И болка
Там
На последния камък на брега
Разбивани със всяка
Безсърдечна ледена вълна
…Просто ела,
Защото
Имаме да си споделяме
Без глас
Много самота
03.12.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© М В Всички права запазени
