14 abr 2014, 0:46

Споделяне

  Poesía » Otra
495 0 1

 

 

Толкова  загуби!

Споделям, не се оплаквам,

но  боли безпощадно!

Със слаби карти

как да надцаквам!

Няма го спътника,

с който лепихме

 сламка по сламка

 топло гнездо,

Семейният кулаж е бяло  петно,

поместено в тъжна рамка.

 Загубих  работата,

правеща ме значима

и колегите,които

във всеки сезон

се топиха  като снежинки,

Сърцето ми невротично

 трепти,подскача

като изпускан балон.

Загубих детето, поело

по стръмен склон

обратен на мечтите ми

и приятелките, които

поставиха секретни брави

и катинари

на душите си.

Пресявам се като златен нанос-

 в бедността

да открия богатство.

Имам само себе си.

Какво да се правя?!

Как да се помиря

и къде да се дяна, не зная.

Дните ми са препарирани

и със  сухи криле.

Дните ми са попарени

от сланата на късна есен.

От сутрин до вечер

надничам в тъмните ъгли,

изтърсвам на времето

чергата сива,

търся загубеното си щастие

и се преструвам на жива.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...