Спокойствие
В очите ти не искам да гори
страхът от близката раздяла.
Не искам в тях да се таи
на обич пепелта изтляла.
Не искам като уплашена сърна
във дебрите житейски да препускаш.
Вечер да се връщаш у дома,
а сутрин пак да ме напускаш.
А искам да те виждам все така
за нещо свое замечтана.
В косите втъкнала ръка,
замислена Мария-Ана.
страхът от близката раздяла.
Не искам в тях да се таи
на обич пепелта изтляла.
Не искам като уплашена сърна
във дебрите житейски да препускаш.
Вечер да се връщаш у дома,
а сутрин пак да ме напускаш.
А искам да те виждам все така
за нещо свое замечтана.
В косите втъкнала ръка,
замислена Мария-Ана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марин Петков Todos los derechos reservados
