Спокойствие
В очите ти не искам да гори
страхът от близката раздяла.
Не искам в тях да се таи
на обич пепелта изтляла.
Не искам като уплашена сърна
във дебрите житейски да препускаш.
Вечер да се връщаш у дома,
а сутрин пак да ме напускаш.
А искам да те виждам все така
за нещо свое замечтана.
В косите втъкнала ръка,
замислена Мария-Ана.
страхът от близката раздяла.
Не искам в тях да се таи
на обич пепелта изтляла.
Не искам като уплашена сърна
във дебрите житейски да препускаш.
Вечер да се връщаш у дома,
а сутрин пак да ме напускаш.
А искам да те виждам все така
за нещо свое замечтана.
В косите втъкнала ръка,
замислена Мария-Ана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Петков Все права защищены
