Мислех, че ще мога да обикна света,

надявах се да спра да живея в лъжа,

исках да мога свободно да живея,

мечтаех, но спрях из облаците да се рея.

Спях спокойно някога, преди,

сега кошмари дебнат и уви,

напрегнат е денят, а почивка няма,

напрегнат е светът и отдих няма.

В живота непрестанно се преплита

тънката нишка между живота и смърта,

в живота неспирно се оплита твоят живот

и място не намираш дори зад заключена врата.

Спокойно дните отброяваш,

пускаш радиото и звучащата песен запяваш,

проблемите омаловажаваш,

в живота мечтаеш да успяваш...