Sep 3, 2009, 3:10 PM

Спокойствието го няма

  Poetry » Other
797 0 0

Мислех, че ще мога да обикна света,

надявах се да спра да живея в лъжа,

исках да мога свободно да живея,

мечтаех, но спрях из облаците да се рея.

 

Спях спокойно някога, преди,

сега кошмари дебнат и уви,

напрегнат е денят, а почивка няма,

напрегнат е светът и отдих няма.

 

 

В живота непрестанно се преплита

тънката нишка между живота и смърта,

в живота неспирно се оплита твоят живот

и място не намираш дори зад заключена врата.

 

 

Спокойно дните отброяваш,

пускаш радиото и звучащата песен запяваш,

проблемите омаловажаваш,

в живота мечтаеш да успяваш...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...