3.09.2009 г., 15:10

Спокойствието го няма

791 0 0

Мислех, че ще мога да обикна света,

надявах се да спра да живея в лъжа,

исках да мога свободно да живея,

мечтаех, но спрях из облаците да се рея.

 

Спях спокойно някога, преди,

сега кошмари дебнат и уви,

напрегнат е денят, а почивка няма,

напрегнат е светът и отдих няма.

 

 

В живота непрестанно се преплита

тънката нишка между живота и смърта,

в живота неспирно се оплита твоят живот

и място не намираш дори зад заключена врата.

 

 

Спокойно дните отброяваш,

пускаш радиото и звучащата песен запяваш,

проблемите омаловажаваш,

в живота мечтаеш да успяваш...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...