3.09.2009 г., 15:10

Спокойствието го няма

790 0 0

Мислех, че ще мога да обикна света,

надявах се да спра да живея в лъжа,

исках да мога свободно да живея,

мечтаех, но спрях из облаците да се рея.

 

Спях спокойно някога, преди,

сега кошмари дебнат и уви,

напрегнат е денят, а почивка няма,

напрегнат е светът и отдих няма.

 

 

В живота непрестанно се преплита

тънката нишка между живота и смърта,

в живота неспирно се оплита твоят живот

и място не намираш дори зад заключена врата.

 

 

Спокойно дните отброяваш,

пускаш радиото и звучащата песен запяваш,

проблемите омаловажаваш,

в живота мечтаеш да успяваш...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...