Спомен
Ден след ден времето минава,
но споменът за теб остава.
Ти не си до мен в нощта,
а спътница е моята сълза.
Сълза, събрала в себе си
толкова тъга и горчивина,
колкото боли от любовта.
Мъката по неизживяните мечти
тихо някъде в мен се скри...
Когато си легна вечер и затворя очи,
винаги в сънищата се появяваш ти
такава, каквато беше преди
и ми даваш надежда, която крепи,
че може би някой ден ще сме пак заедно,
завинаги влюбени – аз и ти...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емил Томов Todos los derechos reservados
