Спомен

Ernesto (Емил Томов)
6 10

9.02.2007 г., 16:34 ч.

Поезия

754 0 2

Ден след ден времето минава,

но споменът за теб остава.

Ти не си до мен в нощта,

а спътница е моята сълза.

Сълза, събрала в себе си

толкова тъга и горчивина,

колкото боли от любовта.

Мъката по неизживяните мечти

тихо някъде в мен се скри...

Когато си легна вечер и затворя очи,

винаги в сънищата се появяваш ти

такава, каквато беше преди

и ми даваш надежда, която крепи,

че може би някой ден ще сме пак заедно,

завинаги влюбени – аз и ти...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.