soledad26 (Татяна Илиева)
2 4
24 jun 2005, 19:15

Спомен 

  Poesía
838 0 2

Капките дъжд по стъкло се стичат,
гледам и сякаш те виждам през тях.
Там си, далече, толкоз различен,
в себе си скрил моя мъничък грях.

Плаче нощта и пищи самотата,
тръпне плътта за целувка една,
огънят див от страста непозната,
още е жив - не угасва жарта.

Може би някъде там, надалече,
мисъл за мен ще смути твоя сън,
мигове страстни отминали вече
в теб ще отекват със грохотен звън.

Ще помня очите ти с дъх на море,
как бавно безсилна потъвах във тях.
Слънцето, ти си във мойто небе,
любов невъзможна, единствен мой грях!

© Татяна Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Използвала си толкова силни думи! Сравненията и глаголите ме карат да изтръпна, сякаш аз съм там - в плачещата нощ и пищящата самота.
    Пожелавам СИ скоро да чета още твои неща!
  • страхотно е някак си истинско ми звучи...
Propuestas
: ??:??