Капките дъжд по стъкло се стичат,
гледам и сякаш те виждам през тях.
Там си, далече, толкоз различен,
в себе си скрил моя мъничък грях.
Плаче нощта и пищи самотата,
тръпне плътта за целувка една,
огънят див от страста непозната,
още е жив - не угасва жарта.
Може би някъде там, надалече,
мисъл за мен ще смути твоя сън,
мигове страстни отминали вече
в теб ще отекват със грохотен звън. ...