8 ene 2009, 15:11

Спомен

703 0 0
              СПОМЕН

Споменът за теб ме топли,
усещам ритъма на твоето сърце,
вдъхвам аромата ти
и още чувствам
топлите ти устни върху моето лице.
Две тела, в едно се слели,
пият жадно любовта,
ненаситили се на страстта,
готови да се впуснат в нова, шеметна игра...
Но това е само споменът за теб!
И уж те има, а не си до мен!
И уж си близо, а си тъй далечен!
И уж ме топли, а студено ми е вечер!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...