Jan 8, 2009, 3:11 PM

Спомен

  Poetry » Love
707 0 0
              СПОМЕН

Споменът за теб ме топли,
усещам ритъма на твоето сърце,
вдъхвам аромата ти
и още чувствам
топлите ти устни върху моето лице.
Две тела, в едно се слели,
пият жадно любовта,
ненаситили се на страстта,
готови да се впуснат в нова, шеметна игра...
Но това е само споменът за теб!
И уж те има, а не си до мен!
И уж си близо, а си тъй далечен!
И уж ме топли, а студено ми е вечер!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...