Jan 8, 2009, 3:11 PM

Спомен

  Poetry » Love
704 0 0
              СПОМЕН

Споменът за теб ме топли,
усещам ритъма на твоето сърце,
вдъхвам аромата ти
и още чувствам
топлите ти устни върху моето лице.
Две тела, в едно се слели,
пият жадно любовта,
ненаситили се на страстта,
готови да се впуснат в нова, шеметна игра...
Но това е само споменът за теб!
И уж те има, а не си до мен!
И уж си близо, а си тъй далечен!
И уж ме топли, а студено ми е вечер!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...