{YcMuBkA} (Усмивка) {YcMuBkA} (Усмивка)
101
11 ene 2008, 12:57

Спомен

  Poesía
1.6K 1 3
Споменът за нас винаги ще ни свързва
и винаги ще ни разделя,
ще издига мост помежду ни
и пропаст ще дълбае под краката ни.
Ние сами чертаем собсвената си съдба -
дали да паднем в пропастта
или да се срещнем там, на моста
и заедно да продължим към вечността,
дали да бъдем честни,
отдадени на чувства и желания
или да се крием зад лъжите безконечни
и сами да съградим свят, пълен със страдания.
За себе си реших:
ще те чакам там, на моста...
Ела сега!
Утре ще е късно и непоправимо...
Улови мига!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0