11 ene 2008, 12:57

Спомен

  Poesía
1.6K 1 3
Споменът за нас винаги ще ни свързва
и винаги ще ни разделя,
ще издига мост помежду ни
и пропаст ще дълбае под краката ни.
Ние сами чертаем собсвената си съдба -
дали да паднем в пропастта
или да се срещнем там, на моста
и заедно да продължим към вечността,
дали да бъдем честни,
отдадени на чувства и желания
или да се крием зад лъжите безконечни
и сами да съградим свят, пълен със страдания.
За себе си реших:
ще те чакам там, на моста...
Ела сега!
Утре ще е късно и непоправимо...
Улови мига!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...