11 ene 2008, 12:57

Спомен

  Poesía
1.6K 1 3
Споменът за нас винаги ще ни свързва
и винаги ще ни разделя,
ще издига мост помежду ни
и пропаст ще дълбае под краката ни.
Ние сами чертаем собсвената си съдба -
дали да паднем в пропастта
или да се срещнем там, на моста
и заедно да продължим към вечността,
дали да бъдем честни,
отдадени на чувства и желания
или да се крием зад лъжите безконечни
и сами да съградим свят, пълен със страдания.
За себе си реших:
ще те чакам там, на моста...
Ела сега!
Утре ще е късно и непоправимо...
Улови мига!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...