11 янв. 2008 г., 12:57

Спомен 

  Поэзия
1223 1 3
Споменът за нас винаги ще ни свързва
и винаги ще ни разделя,
ще издига мост помежду ни
и пропаст ще дълбае под краката ни.
Ние сами чертаем собсвената си съдба -
дали да паднем в пропастта
или да се срещнем там, на моста
и заедно да продължим към вечността,
дали да бъдем честни,
отдадени на чувства и желания
или да се крием зад лъжите безконечни
и сами да съградим свят, пълен със страдания.
За себе си реших:
ще те чакам там, на моста...
Ела сега!
Утре ще е късно и непоправимо...
Улови мига!

© Усмивка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??