3 mar 2014, 14:55

Спомен

1.1K 0 3

Мирис на вносни цигари, аромат на евтин парфюм.
спомени жълти и стари събрани във снимков албум,
лица запечатани някога от някой умел фотограф,
застанали усмихнати някъде пред фототапет със жираф,
прегърнати и влюбени истински, поне във отминали дни,
 и чувства до болка изстискани, от които сърцето боли.
Това ли сме ние със тебе, повярвай едва се познах,
а ти си застанала с мене, застинала цялата в смях,
щастлива и толкова влюбена, къде ли сега си, не знам,
 от мъка ли ти си погубена или живееш сякаш в роман,
 това аз не мога да зная и не искам да зная, напук,
ти сложи някога края, дано си щастлива със друг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...