Мирис на вносни цигари, аромат на евтин парфюм.
спомени жълти и стари събрани във снимков албум,
лица запечатани някога от някой умел фотограф,
застанали усмихнати някъде пред фототапет със жираф,
прегърнати и влюбени истински, поне във отминали дни,
и чувства до болка изстискани, от които сърцето боли.
Това ли сме ние със тебе, повярвай едва се познах,
а ти си застанала с мене, застинала цялата в смях,
щастлива и толкова влюбена, къде ли сега си, не знам,
от мъка ли ти си погубена или живееш сякаш в роман,
това аз не мога да зная и не искам да зная, напук,
ти сложи някога края, дано си щастлива със друг!
© Васил Todos los derechos reservados