Mar 3, 2014, 2:55 PM

Спомен

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Мирис на вносни цигари, аромат на евтин парфюм.
спомени жълти и стари събрани във снимков албум,
лица запечатани някога от някой умел фотограф,
застанали усмихнати някъде пред фототапет със жираф,
прегърнати и влюбени истински, поне във отминали дни,
 и чувства до болка изстискани, от които сърцето боли.
Това ли сме ние със тебе, повярвай едва се познах,
а ти си застанала с мене, застинала цялата в смях,
щастлива и толкова влюбена, къде ли сега си, не знам,
 от мъка ли ти си погубена или живееш сякаш в роман,
 това аз не мога да зная и не искам да зная, напук,
ти сложи някога края, дано си щастлива със друг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...