15 jul 2011, 11:51

Спомен 

  Poesía » De amor
583 0 1

Спомен

Отиде си и нищо не остана,
прах по лавиците и самота тежи.
Танцуват сенки по стените и залъгващо припряна,
слънчевата светлина се скри.

Дали съм още там и аз,
или съм вече друга и ме няма,
а може би отдавна е било,
изчезнах, пропилях съня за двама.

И после сякаш те поисках,
отново да съм твойто слънце,
в чувствата горчиви се притисках,
вкопчвах се в надежди малки като зрънце.

Но нямаше те вече там,
нощта си те прибра.
И споменът обхожда само стаите,
самотен, търси своята (сродната) душа.

© Мирена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??