Спомен
Спомен
Отиде си и нищо не остана,
прах по лавиците и самота тежи.
Танцуват сенки по стените и залъгващо припряна,
слънчевата светлина се скри.
Дали съм още там и аз,
или съм вече друга и ме няма,
а може би отдавна е било,
изчезнах, пропилях съня за двама.
И после сякаш те поисках,
отново да съм твойто слънце,
в чувствата горчиви се притисках,
вкопчвах се в надежди малки като зрънце.
Но нямаше те вече там,
нощта си те прибра.
И споменът обхожда само стаите,
самотен, търси своята (сродната) душа.
© Мирена All rights reserved.
..и на теб!