Спомен...

                Това е една История за любов...

Една красива уличка в градчето,

забравено сега отдавна вече,

а някъде зад къщите морето

шумеше във гаснеещата вечер...

Премигващите лампи с мъка здрача

опитваха се плахо да разреждат...

... Забързани случайни минувачи...

... Безвремие: на обич и надежда...

Във храма на нощта: блуждаещ вятър;

внезапно птица стресната изписква...

Дърветата, със клони като шатра,

над уличката се привеждат ниско...

Във бялото поле на светлината

самотен музикант и саксофона

му, с нежна като бриз във тишината

мелодия, и  с образ от икона...

Един файтон по плочите изтраква,

конете със копита ситно чаткат

и във  посока някъде към мрака

минават през нощта като загадка...

`... Жена и мъж от тъмното изплуват-

прегърнати вървят като несвястни-

поспират и целуват се, лудуват

и толкова в страстта си са прекрасни!...

В душите им бушуват урагани

от чувства и унесени танцуват,

нощта със предложения ги мами

и спират пак, и дълго се целуват...

Навярно е Любов, ала не знаят,

но чудото ѝ тръпнещи приемат...

... И толкова далеч е още краят

на цялото дарено им Безвремие!...

Ухаела нощта на нещо диво:

на нега, на желания, на чувства

и трепвали телата им свенливо

докоснат ли се мъжки с женски устни!...

... А в утрото това ще е легенда

и вятърът безкрай ще я разказва,

понеже той навярно е погледнал

за малко във разкошната ѝ пазва.

Една цветарка, малко закъсняла,

предлага им букет от хризантеми.

Пари не иска, тайно закопняла

и тя за мъж, и за едно Безвремие...

... А всичко идва горе от звездите,

от тях струят енергии космични

и в нощи като тази- те в душите

разпалват страстно вопли еротични...

Една звезда отронва се и пада,

желания безбройни обещава,

след нея- още... В звездната каскада-

желание без тръпка не остава...

... Загледан във небесните кервани

не мога от страстта да изтрезнея,

или от туй, което е останало

и трудно ми е днес да проумея:

„Защо релефно улицата помня,

макар да е забравено градчето?...”

... О боже мой, нима аз бил съм Оня-

вървял в нощта с жената край морето!...

Коста Качев