30.05.2015 г., 9:39  

Спомен...

573 0 5

 

 

Спомен...

                Това е една История за любов...

 

Една красива уличка в градчето,

забравено сега отдавна вече,

а някъде зад къщите морето

шумеше във гаснеещата вечер...

 

Премигващите лампи с мъка здрача

опитваха се плахо да разреждат...

... Забързани случайни минувачи...

... Безвремие: на обич и надежда...

 

Във храма на нощта: блуждаещ вятър;

внезапно птица стресната изписква...

Дърветата, със клони като шатра,

над уличката се привеждат ниско...

 

Във бялото поле на светлината

самотен музикант и саксофона

му, с нежна като бриз във тишината

мелодия, и  с образ от икона...

 

Един файтон по плочите изтраква,

конете със копита ситно чаткат

и във  посока някъде към мрака

минават през нощта като загадка...

 

`... Жена и мъж от тъмното изплуват-

прегърнати вървят като несвястни-

поспират и целуват се, лудуват

и толкова в страстта си са прекрасни!...

 

В душите им бушуват урагани

от чувства и унесени танцуват,

нощта със предложения ги мами

и спират пак, и дълго се целуват...

 

Навярно е Любов, ала не знаят,

но чудото ѝ тръпнещи приемат...

... И толкова далеч е още краят

на цялото дарено им Безвремие!...

 

Ухаела нощта на нещо диво:

на нега, на желания, на чувства

и трепвали телата им свенливо

докоснат ли се мъжки с женски устни!...

 

... А в утрото това ще е легенда

и вятърът безкрай ще я разказва,

понеже той навярно е погледнал

за малко във разкошната ѝ пазва.

 

Една цветарка, малко закъсняла,

предлага им букет от хризантеми.

Пари не иска, тайно закопняла

и тя за мъж, и за едно Безвремие...

 

... А всичко идва горе от звездите,

от тях струят енергии космични

и в нощи като тази- те в душите

разпалват страстно вопли еротични...

 

Една звезда отронва се и пада,

желания безбройни обещава,

след нея- още... В звездната каскада-

желание без тръпка не остава...

 

... Загледан във небесните кервани

не мога от страстта да изтрезнея,

или от туй, което е останало

и трудно ми е днес да проумея:

 

„Защо релефно улицата помня,

макар да е забравено градчето?...”

... О боже мой, нима аз бил съм Оня-

вървял в нощта с жената край морето!...

 

Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления и от мен за това, че умеете да създавате и завладяващи природни картини, не само любовни, а това наистина е много трудно.
  • Прекрасно!
    Много добър разказвач си!
    Обичам твоите образно написани стихове по толкова увлекателен начин, че не ми се иска да свършват!
    Поздравявам те!
  • Поздравления за красивия стих!
  • Чудесно е!
  • Като приказка е.
    Много, много ми хареса!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...