30 мая 2015 г., 09:39  

Спомен...

572 0 5

 

 

Спомен...

                Това е една История за любов...

 

Една красива уличка в градчето,

забравено сега отдавна вече,

а някъде зад къщите морето

шумеше във гаснеещата вечер...

 

Премигващите лампи с мъка здрача

опитваха се плахо да разреждат...

... Забързани случайни минувачи...

... Безвремие: на обич и надежда...

 

Във храма на нощта: блуждаещ вятър;

внезапно птица стресната изписква...

Дърветата, със клони като шатра,

над уличката се привеждат ниско...

 

Във бялото поле на светлината

самотен музикант и саксофона

му, с нежна като бриз във тишината

мелодия, и  с образ от икона...

 

Един файтон по плочите изтраква,

конете със копита ситно чаткат

и във  посока някъде към мрака

минават през нощта като загадка...

 

`... Жена и мъж от тъмното изплуват-

прегърнати вървят като несвястни-

поспират и целуват се, лудуват

и толкова в страстта си са прекрасни!...

 

В душите им бушуват урагани

от чувства и унесени танцуват,

нощта със предложения ги мами

и спират пак, и дълго се целуват...

 

Навярно е Любов, ала не знаят,

но чудото ѝ тръпнещи приемат...

... И толкова далеч е още краят

на цялото дарено им Безвремие!...

 

Ухаела нощта на нещо диво:

на нега, на желания, на чувства

и трепвали телата им свенливо

докоснат ли се мъжки с женски устни!...

 

... А в утрото това ще е легенда

и вятърът безкрай ще я разказва,

понеже той навярно е погледнал

за малко във разкошната ѝ пазва.

 

Една цветарка, малко закъсняла,

предлага им букет от хризантеми.

Пари не иска, тайно закопняла

и тя за мъж, и за едно Безвремие...

 

... А всичко идва горе от звездите,

от тях струят енергии космични

и в нощи като тази- те в душите

разпалват страстно вопли еротични...

 

Една звезда отронва се и пада,

желания безбройни обещава,

след нея- още... В звездната каскада-

желание без тръпка не остава...

 

... Загледан във небесните кервани

не мога от страстта да изтрезнея,

или от туй, което е останало

и трудно ми е днес да проумея:

 

„Защо релефно улицата помня,

макар да е забравено градчето?...”

... О боже мой, нима аз бил съм Оня-

вървял в нощта с жената край морето!...

 

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления и от мен за това, че умеете да създавате и завладяващи природни картини, не само любовни, а това наистина е много трудно.
  • Прекрасно!
    Много добър разказвач си!
    Обичам твоите образно написани стихове по толкова увлекателен начин, че не ми се иска да свършват!
    Поздравявам те!
  • Поздравления за красивия стих!
  • Чудесно е!
  • Като приказка е.
    Много, много ми хареса!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...