5 dic 2010, 22:36

Спомен 

  Poesía » De amor
815 0 15

Зарових нежността си в косите ти.

И пих от бистрото море

на твоите очи.

Останаха на възли ръцете ми –

от възлово чувство...

Разчупихме фразите... и телата –

в топла, слепваща прегръдка!

Но днес... единственото,

полепнало по мен,

е физическият спомен

за неповторимото ти докосване!

И за това, как зарових

нежността си

в косите ти...

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??