Зарових нежността си в косите ти.
И пих от бистрото море
на твоите очи.
Останаха на възли ръцете ми –
от възлово чувство...
Разчупихме фразите... и телата –
в топла, слепваща прегръдка!
Но днес... единственото,
полепнало по мен,
е физическият спомен
за неповторимото ти докосване!
И за това, как зарових
нежността си
в косите ти...
© Станислава Все права защищены