5 дек. 2010 г., 22:36

Спомен 

  Поэзия » Любовная
822 0 15

Зарових нежността си в косите ти.

И пих от бистрото море

на твоите очи.

Останаха на възли ръцете ми –

от възлово чувство...

Разчупихме фразите... и телата –

в топла, слепваща прегръдка!

Но днес... единственото,

полепнало по мен,

е физическият спомен

за неповторимото ти докосване!

И за това, как зарових

нежността си

в косите ти...

© Станислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??