21 jun 2009, 15:45

Спомен

  Poesía
1.1K 0 10

В душата ми блесва спомен красив,

в очите ми светват сълзи -

твоят поглед вечно игрив

сякаш по мене пълзи.

 

Спомен, който ме топли,

спомен с нежни лъчи,

колко са скритите вопли

в спомен, който мълчи?!

 

Сърцето ми - стон, душата ми - блян

по спомен нежен, лъчист,

в моите топли сълзи е облян -

в капки роса - окъпан пролетен лист!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Наталия! Това е едно от най-хубавите ми споменчета. А тогава бях само на 19...
  • ...Споменчета топлещи,понякога чак парещи,но ги има!Красиво!...
  • ...колко са скритите вопли
    в спомен, който мълчи...
    Интересна е емоционалната ти позиция - романтично бягство към спомена - за спасение уж, а то повече боли...Вълнуващи стихове...
  • Нали знаеш,пролетта е вечна за душите от безвремието,затова прииждат още много пролети светли пролетни печати да оставят в нас!
  • Не лош стих, до сега не бях попадала при теб и се радвам, че се отбих.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...