21 jun 2009, 15:45

Спомен 

  Poesía
891 0 10

В душата ми блесва спомен красив,

в очите ми светват сълзи -

твоят поглед вечно игрив

сякаш по мене пълзи.

 

Спомен, който ме топли,

спомен с нежни лъчи,

колко са скритите вопли

в спомен, който мълчи?!

 

Сърцето ми - стон, душата ми - блян

по спомен нежен, лъчист,

в моите топли сълзи е облян -

в капки роса - окъпан пролетен лист!

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Наталия! Това е едно от най-хубавите ми споменчета. А тогава бях само на 19...
  • ...Споменчета топлещи,понякога чак парещи,но ги има!Красиво!...
  • ...колко са скритите вопли
    в спомен, който мълчи...
    Интересна е емоционалната ти позиция - романтично бягство към спомена - за спасение уж, а то повече боли...Вълнуващи стихове...
  • Нали знаеш,пролетта е вечна за душите от безвремието,затова прииждат още много пролети светли пролетни печати да оставят в нас!
  • Не лош стих, до сега не бях попадала при теб и се радвам, че се отбих.
  • Хубав стих! Спомен, който мълчи... !!!
  • Да Нели, наистина съм Рокер! Сигурно не се връзва, но...съм?!
  • Нежна и смислена доброта от свобода и чистота.
  • боли, когато живееш в измамния свят на спомените...
  • искрено
    нежно
    наистина ли си рокер
Propuestas
: ??:??