21.06.2009 г., 15:45

Спомен

1.1K 0 10

В душата ми блесва спомен красив,

в очите ми светват сълзи -

твоят поглед вечно игрив

сякаш по мене пълзи.

 

Спомен, който ме топли,

спомен с нежни лъчи,

колко са скритите вопли

в спомен, който мълчи?!

 

Сърцето ми - стон, душата ми - блян

по спомен нежен, лъчист,

в моите топли сълзи е облян -

в капки роса - окъпан пролетен лист!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Наталия! Това е едно от най-хубавите ми споменчета. А тогава бях само на 19...
  • ...Споменчета топлещи,понякога чак парещи,но ги има!Красиво!...
  • ...колко са скритите вопли
    в спомен, който мълчи...
    Интересна е емоционалната ти позиция - романтично бягство към спомена - за спасение уж, а то повече боли...Вълнуващи стихове...
  • Нали знаеш,пролетта е вечна за душите от безвремието,затова прииждат още много пролети светли пролетни печати да оставят в нас!
  • Не лош стих, до сега не бях попадала при теб и се радвам, че се отбих.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...