Спомен

vyatur (Аз)
59 454

2 ago 2011, 21:17

Poesía » Otra

559 0 2

Пак тук сме, с липата на двора,

вечеряме двама щастливи.

Децата порастват тъй скоро,

поемат пътеки трънливи.

И спомен за миг ни увлича,

и вече пътувахме с тебе:

селцето кокетно наднича,

за наште мечти отредено.

Тук рядко човек ще се вестне.

Замира селото, замира.

А паметна плоча за Левски

на къща край пътя съзирам.

До нея и църква старинна

с прораснали тръни и храсти

Какво става с тебе, Родино?

И с кой да си кажем тук "Здрасти!?"

Къде са децата по двори,

къде са и гъските бели?

А камъкът сякаш говори

и мъката наша споделя.

Добре, че със теб сме си двама

и има какво да си кажем.

От минало - спомени само,

но с тях тук щастливи сме даже.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.