Спомен

Aug 2, 2011, 9:17 PM

Poetry » Other

710 0 2

Пак тук сме, с липата на двора,
вечеряме двама щастливи.
Децата порастват тъй скоро,
поемат пътеки трънливи.
И спомен за миг ни увлича,
и вече пътувахме с тебе:
селцето кокетно наднича,
за наште мечти отредено.
Тук рядко човек ще се вестне.
Замира селото, замира.
А паметна плоча за Левски
на къща край пътя съзирам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен

Искате да прочетете повече?

Random works