Спомен
Пак тук сме, с липата на двора,
вечеряме двама щастливи.
Децата порастват тъй скоро,
поемат пътеки трънливи.
И спомен за миг ни увлича,
и вече пътувахме с тебе:
селцето кокетно наднича,
за наште мечти отредено.
Тук рядко човек ще се вестне.
Замира селото, замира.
А паметна плоча за Левски
на къща край пътя съзирам.
До нея и църква старинна
с прораснали тръни и храсти
Какво става с тебе, Родино?
И с кой да си кажем тук "Здрасти!?"
Къде са децата по двори,
къде са и гъските бели?
А камъкът сякаш говори
и мъката наша споделя.
Добре, че със теб сме си двама
и има какво да си кажем.
От минало - спомени само,
но с тях тук щастливи сме даже.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
