8 dic 2011, 13:43

Спомен

  Poesía
561 0 2

СПОМЕН

 

Разглеждам снимчиците пожълтели,

оттам ме гледат усмихнати лица

на свежи, жизнерадостни младежи,

със дръзки мечти, със пламенни сърца.

 

Дочувам отдолеч песен позната

за: "Тиха нощ, луна и безброй звезди

и гласове на птици в тишината

и шепот: "Обичам те , завинаги!""...

 

Сега с косата, вече побеляла,

питам се: "наистина ли е било?

Нима това съм го аз преживяла

така млада и със сърце влюбено?"

 

Да, всичко това наяве е било,

но споменът е като вълшебен сън!

Всичко туй отдавна веч е минало,

но сърцето пази този спомен скъп

 

за: "Тиха нощ, луна и безброй звезди

и гласовете на птици във нощта,

шепот тих: "Обичам те завинаги!

Обичам те аз, най- много на света!""...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...