Спомен

8 dic 2011, 13:43

Poesía

396 0 2

СПОМЕН

Разглеждам снимчиците пожълтели,

оттам ме гледат усмихнати лица

на свежи, жизнерадостни младежи,

със дръзки мечти, със пламенни сърца.

Дочувам отдолеч песен позната

за: "Тиха нощ, луна и безброй звезди

и гласове на птици в тишината

и шепот: "Обичам те , завинаги!""...

Сега с косата, вече побеляла,

питам се: "наистина ли е било?

Нима това съм го аз преживяла

така млада и със сърце влюбено?"

Да, всичко това наяве е било,

но споменът е като вълшебен сън!

Всичко туй отдавна веч е минало,

но сърцето пази този спомен скъп

за: "Тиха нощ, луна и безброй звезди

и гласовете на птици във нощта,

шепот тих: "Обичам те завинаги!

Обичам те аз, най- много на света!""...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.